На изкуството отдавна се гледа като на символ на богатство и статус. То е и средство за изразяване и показване на красота, както и отражение на културните ценности. Зад фасадата на бляскавия свят на изкуството обаче се крие по-тъмна страна, в която преобладават алчността, корупцията и беззаконието. Днес ще обърнем специално внимание именно на тази тъмната страна, като се съсредоточим върху ролята на парите от петролния бизнес, откраднатите картини, изкуственето завишаване на цените на произведенията на изкуството и прането на пари в бранша.
Посетете BG Crafts Gallery и открийте оригинални картини, уникални скулптури и дърворезби, както и други произведения на съвременни български артисти!
Как работи прането на пари в света на изкуството
Произведенията на изкуството отдавна са определяни като идеално средство и начин за изпиране на пари. Къде е пресечната точка между тези два на пръв поглед несъвместими свята? На практика арт средите приемат и уважават желанието на тези, които искат анонимно да купуват изкуство на висока цена, а отделно в света на търговията с изкуство, сделки в брой са позволени. За тези, които искат да изперат пари и да озаконят средства, е идеален начин да „изкарат парите си на светло“.
Има и много случаи, в които изкуството е спомогнало за препиране на огромни суми. Когато в началото на 2010 г. мексиканското правителство приема закон, който изисква допълнителна информация за купувачите, както и определя таван на сумата в брой, която може да бъда похарчена за едно произведение на изкуството, пазарът на изкуство се срива и продажбите спадат със 70 % за по-малко от година. Мнозина смятат, че това се дължи на факта, че преди това най-големите купувачи на пазара са били мексиканските картели.
И така, как се перат пари в света на изкуството? Според специални доклади някои от случаите са много прости. Да предположим, че някой разполага с 10 милиона долара. Той може да купи Пикасо на търг, (напр. в Женева), и да нареди картината да бъде незабавно преместена на съхранение в “свободната пристанищна зона “, или на място за съхранение с висока степен на сигурност в близост до летището. След това картината може да бъде анонимно продадена, без да се помръдне и на сантиметър, а новият купувач ще я прибере от същото свободно пристанище. Изведнъж първоначалният купувач, превърнал се в продавач, получава пари от това, което се счита за законна бизнес сделка. През 2013 г. “Икономист” изчисли, че на свободното пристанище в Женева вероятно се съхранява американско изкуство на стойност 100 млрд. долара, скрито в пространство, което функционира и като данъчен рай.
Други случаи са по-сложни. Да вземем например историята за картината “Ханибал” на Жан-Мишел Баския, която се оценява на 8 млн. долара. Творбата е внесена контрабандно в САЩ от осъдения бразилски перач на пари и бивш банкер Едемар Сид Ферейра. Според The National Law Review картината е пристигнала в САЩ от Бразилия през Нидерландия с фалшиви фактури за доставка, в които се посочва, че съдържанието на пратката е на стойност 100 долара. Вероятно Ферейра е бил на път за САЩ, за да продаде картината.
Jean-Michel Basquiat, Hannibal, 1982
Има и случаи на международен тероризъм, при който групировки като ИДИЛ, които перат пари посредством културни антики. Въпреки че голяма част от територията, контролирана от ИДИЛ, е завладяна от подкрепяни от правителството сили, се съобщава, че групировката все още контролира милиони долари, а може би и стотици милиони, до голяма степен благодарение на активната търговия с антики.
През 2017 г. “Уолстрийт джърнъл” публикува дълъг материал, в който разказва как точно ИДИЛ превръща тези артефакти в приходи. Процесът започва с джихадисти, свързани с ИДИЛ, които наблюдават местни групи за копаене в Ирак и Сирия. Ако и когато бъде намерен ценен предмет, „копачите“ го продават на служители на ИДИЛ на преференциална цена. Стоките се продават на независими посредници, които ги изнасят контрабандно от страната в гранични държави като Ливан и Турция. В крайна сметка артефактите стигат до складове в Европа, където очакват западни купувачи. Това е процесът, чрез който президентът на базирания в Оклахома Сити търговси гигант Hobby Lobby купува иракски артефакти за Музея на Библията, и въпреки че е невъзможно да се твърди със сигурност, че предметите са с произход, свързан директно с ИДИЛ, липсата на документация за произход на артефактите и регулации в тази посока, означава, че всичко е възможно.
И все пак не всички са съгласни, че прането на пари в света на изкуството е толкова разпространено, колкото се твърди. Тази дискусия се активизира в САЩ през последните години, предизвикана от предложението на Люк Месър (от Камарата на представителите) за добавяне на произведения на изкуството като допълнение към Закона за банковата тайна. Законът за банковата тайна е закон от 1970 г., въведен с цел да затрудни прането на пари от мафията и от терористи. По времето, когато Месър предлага това допълнение, мнозина твърдят, че вече съществуват разпоредби, които затрудняват извършването на измами и незаконна дейност. Освен това се твърди, че колекционерите и музеите, ще трябва да попълват допълнителна документация, за да бъде проследявана всяка продажба и покупка, което ще доведе до финансово осакатяване на бизнеса по същия начин, по който разпоредбите в Мексико нанасят щети на търговията с изкуство.
По време на симпозиум във Fashion Institute of Technology, през 2018 г., бившият специален агент от Министерството на вътрешните работи Джеймс МакАндрю заявява, че досега не е имало търговец на изкуството или колекционер, осъдени за пране на пари посредством търговия с произведения на изкуството.
Според Томас Крист, член на борда на Базелския институт за управление, пазарът на изкуство е идеална игрална площадка за пране на пари. Освен това той настоява за яснота и прозрачност, относно това откъде идват парите и къде отиват произведенията на изкуството.
Петролните пари в света на изкуството
Светът на изкуството е пословично непрозрачен, когато става въпрос за източника на средства, използвани за закупуване на произведения на изкуството. Богатите колекционери често пазят самоличността си в тайна, а галериите и аукционните къщи невинаги разкриват произхода на произведенията на изкуството. Това води до подозрения, че част от средствата, използвани за закупуване на произведения на изкуството, идват от незаконни източници, особено от петролната индустрия.
Парите от петрол са свързани със света на изкуството по различни начини. От една страна, богати петролни бизнесмени използват състоянието си, за да купуват скъпи произведения на изкуството като начин да легитимират богатството и властта си. Други използват изкуството, за да изперат пари от незаконни дейности, като например трафик на наркотици или търговия с оръжие. Пазарът на произведения на изкуството се явява съучастник, тъй като предоставя на престъпните групи удобен начин да превърнат незаконните си средства в законни активи.
Един пример за потенциалната връзка между парите от петрол и света на изкуството е случаят с Лувъра в Абу Даби. Музеят, който е открит през 2017 г., е построен с помощта на заем от френското правителство в размер на 525 млн. долара. Твърди се обаче, че голяма част от средствата за проекта са дошли от петролното богатство на Абу Даби. Критиците твърдят, че музеят е начин ОАЕ да оправят имиджа си, както и че колекцията му се използва като средство за отместване на вниманието от проблемите с нарушенията на човешките права и липсата на демокрация в страната.
Откраднати картини и черен пазар
Откраднатите картини са друга част от тъмната страна на света на изкуството. Кражбата на произведения на изкуството е доходоносен бизнес, като откраднатите творби често се озовават на черния пазар, където могат да достигнат изключително високи цени. Смята се, че черният пазар на крадени произведения на изкуството възлиза на милиарди долари всяка година.
Един от най-известните случаи на кражба на произведения на изкуството се случва през 1990 г., когато крадци открадват 13 картини от музея “Изабела Стюарт Гарднър” в Бостън. Откраднатите творби, сред които произведения на Рембранд и Вермеер, така и не са намерени и случаят остава неразкрит. Смята се, че кражбата е най-големият обир на произведения на изкуството в историята, като стойността на откраднатите картини се оценява на над 500 млн. долара.
Gustav Klimt, Portrait of a Lady,1916-1917, Galleria Ricci-Oddi
Друг неотдавнашен случай на кражба на произведения на изкуството е свързан с картината “Портрет на дама” на Густав Климт. Картината е открадната от галерията Ricci Oddi в Италия през 1997 г. и липсва повече от 20 години. През 2019 г. тя е открита скрита в стена на галерията, а възстановяването ѝ предизвика дебат за ролята на черния пазар в света на изкуството.
Изкуствено „надуване“ цените и пазарът на изкуство
Съществуват няколко фактора, които могат да допринесат за изкуствено високи цени в света на изкуството, включително:
- Манипулиране на пазара
- Търговия с вътрешна информация
- Търговска марка (бранд) и маркетинг
- Изкуствено създаване на репутацията
Пазарната манипулация се отнася до практиката на изкуствено повишаване на цената на дадено произведение на изкуството посредством различни средства. Една често срещана тактика е използването на аукционна къща за създаване на илюзия за голямо търсене на определено произведение на изкуството. Аукционната къща може да използва тактики, като например наддаване по поръчка (когато се плаща на хора да наддават за дадено произведение на изкуството, за да се повиши цената му), или изкуствено завишаване на стойността на произведението на изкуството чрез вдигане на шум в пресата и реклама.
Търговията с вътрешна информация е друга практика, която може да допринесе за изкуствено високи цени в света на изкуството. Това е практика, при която хора с вътрешни познания за пазара на изкуство, като например собственици на галерии или търговци на изкуство, използват тези познания в своя полза, за да реализират печалби. Например търговец на изкуство може да придобие произведение на изкуството на ниска цена и след това изкуствено да завиши стойността му, като използва вътрешна информация за предстоящи търгове или изложби.
Марката и маркетингът също са важни фактори в света на изкуството. Подобно на всяка друга луксозна марка (бранд), стойността на едно произведение на изкуството може да бъде повлияна от марката и маркетинга, които го заобикалят. Например, ако дадено произведение на изкуството се свързва с известен художник или е част от престижна колекция, стойността му може да бъде изкуствено завишена.
Завишаването на репутацията се отнася до практиката на изкуствено завишаване на репутацията на даден художник чрез вдигане шум в медиите и агресивен ПР. Това може да стане чрез използване на маркетингови и брандинг тактики за позициониране на даден артист и представянето му за гений или революционер в областта, в която твори. Това повишава стойността на творбите на артиста, дори и в случай, в който действителните художествени качества на творбата са съмнителни.
Пример е художника Джеф Кунс. Кунс е известен с това, че създава произведения на изкуството, които често се възприемат като кичозни или причудливи, но творбите му редовно се продават за милиони долари. През 2013 г. неговата скулптура “Куче от балон (оранжев)” е продадена на търг за рекордните 58,4 млн. долара. Тази цена до голяма степен е в резултат на правилно маркетиране, както и от шумотевицата, която се вдига около Кунс и създадената му репутацията на противоречив художник.
Jeff Koons- Balloon Dog (Orange), Image courtesy of Capitolium Art; sold at Sotheby’s, May 2013
Друг пример е Деймиън Хърст. Хърст е известен с това, че създава произведения на изкуството, които шокират и предизвикват зрителя, но много критици го обвиняват, че се интересува повече от собствената си марка и репутация, отколкото от действителните художествени достойнства на творбите си. През 2008 г. Хърст продава на търг творба, озаглавена “Красиво в главата ми завинаги”, за рекордната сума от 198 млн. долара. Цената до голяма степен обусловена от добре позиционираната марка Деймиън Хърст – скандален и гениален артист.
Damien Hirst at the exhibition “Damien Hirst The Complete Spot Paintings 1986-2011”, Gagosian Gallery, New York. Image: Andrew Russeth, New York. Source: Wikimedia Commons
В света на изкуството има многобройни примери за изкуствено завишаване на цените. Един от последните случаи е свързан с картина на Жан-Мишел Баския, която през 2017 г. беше продадена за 110,5 млн. долара. Въпреки че Баския е високо уважаван художник, много експерти смятат, че стойността на картината е била изкуствено завишена от шума около търга, който е бил силно рекламиран и на който са присъствали многобройни високопоставени колекционери.
Cady Noland, Deep Social Space, 1989. Collection Udo and Anette Brandhorst, Munich. Photo: Axel Schneider
Може би най-фрапантния пример за изкуствено завишаване на цените е артистът Кeйди Ноланд. Ноланд е известна със своите скулптури, които са изработени от намерени предмети като бирени кутии, вериги и части от автомобили. Въпреки че е високо ценена от критици и куратори, творбите на Ноланд рядко се продават на свободния пазар, тъй като тя има строг контрол върху това кой може да ги продава и за колко. Това е довело до почти пълна невъзможност за покупка на творби на Ноланд, Това от своя страна води до още по-голямо търсене и следователно покачване на цените на малкото произведения, които се предлагат за продажба. През 2018 г. една от скулптурите ѝ е продадена за 6,6 млн. долара, въпреки че някои критици я описват като “по същество купчина боклук”.
Cady Noland, Bluewald 1989, Screenprint on aluminium with printed cotton flag, sold at Christie’s
Важно е да се отбележи, че не всички високи цени в света на изкуството са изкуствено завишени. Има много произведения на изкуството, които са наистина ценни и заслужават високите си цени. Въпреки това е важно да се осъзнаят факторите, които могат да допринесат за изкуствено високите цени, и да се подхожда към пазара на изкуство с критичен поглед.
И така, какъв е проблемът с изкуствено „надутите“ цени в света на изкуството и всички тъмни практики? Отговорът е, че всичко заедно, може да доведе до ситуация, в която само най-богатите колекционери и институции да могат да си позволят да купуват най-ценните произведения на изкуството и да ги държат далеч от широката публика и ценителите.
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
