Посетете BG Crafts Gallery и открийте произведения на съвременни български артисти!
Обекти на ЮНЕСКО в България
Конвенцията на ЮНЕСКО за световно наследство е създадена през 1972 г. От тогава ЮНЕСКО определя обектите на световното наследство, които са с изключителна стойност за културното или природно наследство. Обектите се номинират от отделните държави, подписали Конвенцията. България подписва конвенцията на 7 март 1974 г.
Към 2022 г. в България има десет обекта на световното наследство. Първите четири обекта са включени през 1979 г.: Боянската църква, Мадарският конник, Ивановските скални църкви и Тракийската гробница в Казанлък.
Още четири обекта са включени в списъка през 1983 г., един през 1985 г., а последният през 2017 г. Седем от тези обекти са културни и три са природни.
Поради ключовото си местоположение България винаги е била кръстопът на различни хора, култури и традиции, поради което културното ДНК на България е толкова разнообразно. Своя отпечатък са оставили гърци, римляни, славяни, османци и перси. Богатите история и култура на миналото са все още живи и се откриват в храната, танците, музиката и фолклора.
В допълнение, страната е дом на някои невероятно привлекателни исторически и културни забележителности, всяка от които има своето културно значение, както на местно, така и на глобално ниво.
РИЛСКИ МАНАСТИР
Този източноправославен монашески комплекс, разположен в живописната Рила планина е една от най-популярните туристически забележителности в страната. Манастирът не е само туристически център, а действаща обител – монасите все още обитават манастира, освен това е важна религиозна институция. Още от построяването си през 10-ти век, този манастир е смятан за едно от най-значимите места в България.
Манастирът е основан през 10 век от Свети Иван Рилски и е важен духовен и културен център през вековете и важен християнски център по време на османското владичество. В началото на 19 век манастирът е унищожен при пожар и възстановен между 1834 и 1862 г., по време на Възраждането.
Манастирският комплекс винаги е бил пазител на българския език и култура по време на чуждото владичество.
Считан за един от най-големите шедьоври на българската възрожденска архитектура, комплексът е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. От 1991 г. е изцяло подчинен на Светия синод на Българската православна църква.
Целият комплекс заема площ от 8800 м² и е с правоъгълна форма, сградите са разположени около вътрешен двор (3200 м²), където се намират кулата и главната църква.
Главна църква
Основната църква на манастира е издигната в средата на 19 век. Църквата има пет купола, три олтара и два странични параклиса, а един от най-ценните предмети вътре е позлатения иконостас, известен със своята богата дърворезба, чиято изработка е отнела пет години на четирима различни майстори.
Стенописите, завършени през 1846 г., са дело на много майстори от Банско, Самоков и Разлог, сред които известните братя Захари Зограф и Димитър Зограф. Църквата е дом и на много ценни икони (от 14-ти до 19-ти век).
Жилищна част
Четириетажната (без да се брои мазето) жилищна част на комплекса се състои от 300 стаи, четири параклиса, стая на Игумена, кухня (известна с необичайно големите си съдове), библиотека, съдържаща 250 ръкописа и 9000 старопечатни произведения, и стая на дарителите. С високите си каменни стени и малки прозорци, екстериорът на комплекса, прилича повече на крепост, отколкото на манастир.
Манастирски музей
Музеят на Рилския манастир е известен най-вече с това, че съхранява Рафаиловия кръст, дървен кръст, изработен от цяло парче дърво (81 см×43 см). Изработен е от монах на име Рафаил с помощта на фини инструменти и лупа. На кръста са пресъздадени 104 религиозни сцени и 650 миниатюрни фигури. Работата по това произведение на изкуството продължава 12 години, преди да бъде завършена през 1802 г., когато монахът губи зрението си.
БОЯНСКА ЦЪРКВА
Боянската църква, в покрайнините на София, представлява ансамбъл от три сгради. Първата част е построена през 10 век, втората през 13-ти, а третата в началото на 19 век. Изцяло са запазени стенописи от всички периоди, както и отделни фрагменти, внимателно реставрирани в наши дни. С най-висока художествена стойност са стенописите от средата на 13 век, поръчани от Калоян Севастократор.
През 1979 г. сградата е добавена към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Стенописи
Освен първия слой стенописи от 11-12 век, от който са запазени само фрагменти, и известния втори слой стенописи от 1259 г., църквата има и един друг слой по-късни стенописи от 14-ти и 16-17 век, както и от 1882 г.
Световната си известност църквата дължи най-вече на стенописите си от 1259 г. Те образуват втори слой върху живописта от по-ранните векове и представляват един от най-пълните и добре запазени паметници на средновековното изкуство на Балканите.
Осемнадесет сцени изобразяват живота на Свети Никола. Портретите на ктиторите на църквата – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на българския цар Константин Тих и царица Ирина, се смятат за едни от най-впечатляващите и реалистични стенописи в храма. Изписани с прецизност, изключително майсторство и чувство, и са сред най-старите портрети на исторически личности в България.
По-голямата част от повече от 240 фигури, изобразени тук, показват индивидуалност, забележителна психологическа проницателност и жизненост. Стенописите следват канона на иконописта, установен от Седмия вселенски събор, проведен в Никея през 787 г.
Стенописите в най-старата част на църквата включват великолепно изображение на Христос Пантократор в купола.
В притвора са представени и двама високопочитани български светци – Св. Иван Рилски (най-старото запазено изображение на светеца) и Св. Параскева (Петка). Сред изобразените тук монаси се появява отшелникът Св. Ефрем Сирин.
Майстори
Под името „Боянски майстор” се крие екип от неизвестни майстори иконописци, украсили храма и усвоили тънкостите на това изкуство в ателиетата на Търновската живописна школа. Единственият и най-внушителен изцяло запазен паметник на Търновската живописна школа от 13 век. е Боянската църква.
Според много водещи специалисти световноизвестните стенописи в Боянската църква са изиграли важна роля в развитието на средновековната българска и европейска живопис.
МАДАРСКИ КОННИК
Разположен в село Мадара, този скален релеф е една от най-емблематичните забележителности в България.
Мадарският конник е скален релеф, изобразяващ човек на кон, триумфиращ над лъв, придружен от птица и куче. Той е издълбан в скала с височина 100 м , на височина 23 м. Трудно е да се датира този паметник на културното наследство, но най-вероятно е създаден през 7-8 век, когато Мадара е била свещено място през Първото българско царство. По това време България е управлявана от хан Тервел, който е първият чужденец, получил титлата „Цезар“, дадена му от Юстиниан II, бившият византийски император.
В близост до релефа има надписи на старогръцки, описващи събитията от ранната българска държава и нейните ханове.
КАЗАНЛЪШКА ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА
Тази древна тракийска гробница е известна в цял свят с характерната си форма на пчелен кошер.
Гробницата датира от елинистическата епоха, края на 4 век пр. н. е. Представлява гробница с формата на кошер (толос), с тесен коридор и кръгла гробна камера. Стенописите в гробницата изобразяват тракийската култура и сцени на погребални обреди. Гробницата е част от по-голям некропол, разположен близо до древния тракийски град Севтополис, столица на цар Севт III. Открита е през 1944 г., като стенописите са изключително добре запазени.
ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА СВЕЩАРИ
Тракийската гробница в Свещари, датира от 3 век пр. н. е. и е открита през 1982 г. Украсата е изключително добре запазена и е рядък пример за тракийска архитектура.
Пример за изкуство на гетите, вдъхновено от елинизма. Забележителна характеристика на гробницата са 10 кариатиди, които са наполовина жени.
Този обект е включен в списъка на българските обекти на световното наследство на ЮНЕСКО през 1985 г. и е очарователен спомен от тракийската култура, която е била преобладаваща в продължение на няколко века.
СКАЛНИ ЦЪРКВИ НА ИВАНОВО
През 12 век отшелници започват да изсичат църкви, килии и манастири в скалите над река Русенски Лом, край село Иваново. Стенописите от 14 век (времето на Второто българско царство) са едни от най-добрите образци на палеологическия стил и значително се различават от по-ранната византийска иконография.
Църквите на Иваново са невероятно стари монолитни конструкции. Известно е, че тези масивни скални църкви са обитавани поне от 1220-та година. Този монолитен комплекс съдържа над 40 църкви, както и параклиси, килии и отделни стаи.
Оцелелите църкви изглежда са само малка част от това, което първоначално е представлявал комплексът. Експертите откриват над 300 църкви и други обитавани през вековете пространства.
АНТИЧЕН ГРАД НЕСЕБЪР
Крайбрежният град Несебър започва съществуването си като тракийско селище и се превръща в гръцка черноморска колония през 6 век пр.н.е. Повечето останки датират от елинистическия период, включително акропола и храма на Аполон. Градът е важен византийски християнски център през Средновековието; от този период са останали базилика и крепост. През 19 век, в града, се строят дървени къщи във възрожденски стил.
Поради изобилието от исторически сгради в града, ЮНЕСКО включва Несебър в своя списък през 1983 г.
Църкви
Несебър е градът с най-много църкви на глава от населението. Днес в околностите на града са оцелели, изцяло или частично, общо четиридесет църкви.
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
