Посетете BG Crafts Gallery и открийте произведения на съвременни български артисти!
Българската иконография – икони и рисуването им в България
Иконата е картина, изобразяваща Христос, Светата Троица, светците или всяка друга религиозна тема, обикновено нарисувана върху дървена плоскост или друг материал. Иконите са особено почитани и ценени в източноправославната църква, където играят важна роля в религиозното поклонение . Освен в църквите, икони се използват в параклиси и частни домове.
Българската икона има над 1000-годишна история.
След приемането на християнството от византийската църква, България започва да играе важна роля в развитието и разпространението на това средновековно изкуство (всъщност България е първата славянска страна, разпространила иконографията).
Българските столици – Плиска и най-вече Преслав, са първите места, където след 865 г. започва масово градене на църкви. През 9-ти и 10-ти век, български майстори строят активно църкви из цялата страна. Всички те са богато украсени с икони и фрески.
Най-старите открити досега български икони са преславските керамични икони. Втората българска столица (Преслав) е най-значимият център на изкуствата през периода. Много известни майстори на изобразителното изкуство работят именно в Преслав, разработвайки различни иконографски техники. Всички техни произведения са образец на българското средновековно изкуство.
По време на Второто българско царство са създадени голям брой иконописи. По това време Велико Търново е столица и се развива като икономически, политически и културен център. Новата столица на България е мястото, където българските иконографи създават едни от най-значимите си творби – двойната икона на Христос Пантократор и Богородица Елеуса и двойната икона от Погановския манастир, са само малка част от тях.
Образците от 12 и 14 век се отличават с висока художествена и естетическа стойност и са доказателство за приноса на нашата иконопис в съкровищницата на световното класическо изкуство.
Османското нашествие е една от причините за забавянето на развитието на българската култура и изкуство. Въпреки това иконографската традиция продължава да се следва по полуофициален начин.
Сред най-качествените произведения от 15-16 век са Христос Пантократор от Кремиковския манастир и Аврам гостува на ангелите от майстор Недялко от Ловеч. Тези произведения доказват, че българският национален дух и вековните традиции не са умрели по време на чуждото господство.
Всяка българска църква пази иконата на светеца, чието име носи.
В края на XVI и началото на XVII век, възникват центрове на иконописта в Търново, Несебър, Ловеч, Бачково, Пловдив, както и на други места. Благодарение на политическите и социални катаклизми в страната настъпва ново възраждане на това изкуство. Търновският регион е особено богат на стенописи и икони. Голяма част от тях са запазени по стените и иконостасите на историческите средновековни църкви във Велико Търново и с. Арбанаси.
В края на 18-ти век се наблюдава началото на подчертано влияние от народното изкуство и западния барок. Художниците започват да подписват творбите си с ново самочувствие и гордост. Всички те са принадлежали към различни школи – това е времето на големи семейства на иконописци. В резултат на външни влияния и духовния подем на времето зографите се освобождават от канона – техните светци започват да имат лица на истински хора.
Развивана през вековете, иконографията в България получава голям тласък през периода на Националното Възраждане, който завършва с обявяването на независимостта на България от Османската империя (1762-1878 г.). Създават се нови школи създаващи ценни произведения в градовете Трявна, Банско, Велики Преслав, и Самоков.
Сред най-добрите иконописци от времето на Възраждането са: Захари Зограф, Станислав Доспевски и др.
През 1984 г. малък и почти неизползван параклис в град Трявна в Централна България е превърнат в нещо необичайно за времето на социализма: в първият и единствен в България музей на православната икона.
Днес музеят е дом на колекция от над 160 икони, представящи творчеството на поколения иконографи.
Над 1200 творби на тревненски майстори се съхраняват в складовете на Преображенския и Къпиновския манастири.
Българските икони често се разпознават по ярките си цветове. Често акцент е синьото, светло зеленото, розовото и червеното, клонящо към оранжево.
Една от най-големите и забележителни иконографски школи е Самоковската школа, основана от Христо Димитров от Самоков, който е бил обучен в Света гора. В края на 18 век Света гора е центърът, който събира европейските влияния, пречупва ги през собствена призма и ги предава на други християнски православни центрове на Балканите. След приключване на обучението си, Христо Димитров се прибра, за да продължи работата си. Той обучава синовете си – Димитър Христов Зограф (иконописец) и Захари Зограф, име, по-известно на българската публика.
Димитър Зограф въвежда множество нови елементи в църковната живопис – изображения, взети пряко или косвено от Западна Европа. В църковното изкуство започват да навлизат много популярни през Възраждането теми.
Най-популярни сред тях са нравствено-поучителните мотиви, изобразявани в откритите галерии на големите църкви и свързани със Страшния съд, Откровението на св. Йоан, греховете и др. Двамата братя изографисват хиляди квадратни метри стенописи в Рилския манастир. Главен иконописец на манастира е Димитър Зограф.
Творчеството на художниците от Самоковската школа не се ограничава само до пределите на Самоков. Те са работили във всички краища на тогавашните български земи, в западните покрайнини и в днешна Македония.
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
