Посетете BG Crafts Gallery и открийте произведения на съвременни български артисти!
Български народни шевици
Фолклорни региони и народни носии
Известни са седем фолклорни области: Северняшка, Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска, Странджанска и Добруджанска. Разликата между тях е видима не само в характерните за областите народни носии, но и в характерните за тях шевици.
Регионални различия
Всеки регион има свой «код», закодиран и втъкан в украсата на всяка носия. Този код обикновено се състои от уникални мотиви и орнаменти или „шевици“, които са характерни за културата в този край и носи някакво специално значение за хората там.
Народните носии в България се състоят предимно от панталони, ризи, елеци и пояси за мъжете и рокли (сукмани) и престилки за жените.
Народни носии се носят от векове. В много села и райони на страната, носенето на носии продължава чак до началото на 20 век. Костюмите и облеклата обикновено са ръчно изработени и процесът на тяхното създаване е занаят, който се предава поколение на поколение. Традиционните материали, използвани за направата на облеклото, включват лен, коноп, вълна, коприна и памук.
Бродерията е голяма част от създаването на костюм и нещо, на което се учат всички момичета от много ранна възраст. От всички домашни занаяти, най-ценени винаги са били умението да създаваш облекло, да предеш, да шиеш и тъчеш. Символиката на шевицата е обвързана с местните вярвания, че определени шарки предпазват човешкото тяло от зли магии и духове. Традиционните облекла съществуват в две форми: една за ежедневна употреба, а другата за традиционни фестивали и официални случаи.
Женски костюми
Традиционните носии обикновено се разделят на четири категории – облекла с една или две престилки, туники, както и класическата дреха сая. Комбинацията от рокли, престилки и ризи, обикновено е богато бродирана в цветове типични за региона, както и с различни фолклорни мотиви. Червеният цвят доминира в повечето български народни носии. Други цветове като бялото, черното и зеленото също са типични за традиционното облекло.
Мъжки костюми
В сравнение с женските носии, мъжките са много по-опростени както по форма, така и по цвят. Има два основни типа мъжко облекло – едното бяло, а другото черно. Бялата версия на костюма се състои от обикновена риза, широк пояс, колан и няколко връхни дрехи. Връхните дрехи подчертават формата и структурата на костюма, докато бродираните шарки и цветните вълнени ленти (гайтани) се явяват по-линеен тип декорация. Съществена част от костюма е поясът, който може да бъде богат на цветове и орнаменти.
Черният вариант на мъжката носия е характерен за района на Родопите и обикновено се състои от бяла риза и широки вълнени панталони (най-често в тъмен цвят). Другите части включват пояс, колан, калпак и горна дреха (връхна дреха с ръкави или жилетка). Този вид облекло е особено популярно, тъй като е подходящо за основните занимания – земеделие и скотовъдство.
Мотиви и орнаменти
Българите са възприели един наистина уникален подход по отношение на вида мотиви и орнаменти, които избират да използват върху част от традиционното облекло. Усеща се влиянието на културното наследство на различни цивилизации, населявали българските земи, като траките напр. Техните вярвания все още присъстват и до голяма степен са част от местната култура и обичаи. В някои части на страната все още се практикуват стари езически ритуали като добре познатия празник „Нестинарство” – ритуал на ходене и танцуване върху жарава.
В миналото везбата е била съществена част от женското и моминското ежедневие, на която дори е бил посветен специален ритуал. На празници провеждани през пролетта всички момичета трябва да избродират няколко различни шева и мотиви върху парче плат и да го пуснат по течението на реката, вярвайки, че това ще направи пръстите им бързи като бързата изворна вода. За някои стари майстори на бродерия отделните бодове и мотиви имат същата сила и значение, както букви, когато четем.
Шевицата е нерушимата преграда срещу злите и чужди зловредни сили. По традиция всяка българка украсява дрехите си. Нещо повече, всяка жена била погребвана в богато украсената си сватбена риза, за да може съпругът й да я разпознае в „отвъдното“.
Българските традиционни шевици са уникални както с изобилието от мотиви и бодове, така и с богатството на цветовете, използвани за тяхната изработка. Според техниката на изпълнение могат да се отделят два вида бродерия, едната на базата на планиране на броя на бодовете върху платното, а другата, изпълнявана с помощта на рисунка, скицирана върху текстила. Първият тип предлага по-голямо разнообразие от творчески възможности.
Сред използваните мотиви, най-голям е делът на флоралните, като най-често се срещат стилизирани цветя с четири, шест или осем венчелистчета. Обичайната практика е те да се представят в анфас с видим плодник на растението като символ на новото начало. Откриват се избродирани рози, карамфили, лалета, зеленика, лози и ябълки, както и древният модел на дървото на живота.
Най-старите мотиви, макар и много редки, са животинските мотиви, опростени и като цяло схематизирани изображения, предимно в профил, най-често на петли, патици, гълъби, пауни, кокошки, коне и др.
Още по-рядко, в шевиците, могат да се открият човешки фигури.
Наред с флоралните, животинските и човешките мотиви в българската шевица се срещат и чисто геометрични фигури. Сред тях преобладават линиите (прави линии, дъги и зигзагообразни линии), триъгълници, четириъгълници, ромбове и многоъгълници. Понякога се използват отделно, но най-вече в комбинация с други видове форми и фигури.
Особеното художествено въздействие на българската шевица се дължи на майсторски постигнатата хармония на материали, техника и украса. Използваните основни методи за декорация включват геометрична схематизация, абстракция и прекалено опростяване. С времето, истинските флорални, животински и човешки фигури са все повече и повече опростявани, като везбарите са съсредоточавали вниманието си върху отделна част от мотива, акцентирали са само върху същественото и характерното в него, елиминирайки всичко останало, в резултат на което се стигнало до абстракции и на основните елементи и мотиви. Постепенно значителна част от моделите са загубили своите изобразителни корени поради прекомерна схематизация и са придобили вид на геометрични фигури.
Едно от най-важните условия за превръщането на една бродерия в произведение на изкуството е подходящата композиция, включваща ритъм, симетрия и контраст.
Колоритността е едно от най-ценните качества на българската народна шевица. Тя е изградена върху различни цветови комбинации – ведри и чисти, наситени и тъмни, хармонични и контрастни.
Типичните цветове са червено, зелено, синьо, кафяво и черно. Преобладават нюансите на червеното – от най-тъмно червено до розово. В някои етнографски области, около Плевен и Разград например, преобладават кафявото и черното.
От гледна точка на колорита изключително интересни са Елховските шевици. В тях почти няма преобладаващи цветове. Всички цветове, като правило, имат практически еднакво присъствие в композицията и освен това отделните цветови нюанси са трудни за комбинация и хармонизиране – червено до оранжево, лилаво, наситено розово, зелено, синьо, и наситено жълто.
Фестивали и събития, свързани с традиционните български носии
Фестивалите са важна част от българската култура. Те пазят стари, местни традиции и обичаи от векове, с които българите се гордеят. Някои фестивали се провеждат ежегодно. Днес популярни събития са Роженския фолклорен събор и Празника на народната носия в Жеравна.
Фестивал на народната носия в Жеравна
Фестивалът се провежда в архитектурния резерват Жеравна и е най-мащабното събитие от този род. Това, което прави това събитие толкова невероятно, е фактът, че всички присъстващи трябва да бъдат облечени в национални носии по време на целия фестивал. Хората нямат право да внасят каквито и да е модерни предмети като мобилни телефони и фотоапарати.
Роженски фолклорен събор
Роженският фолклорен събор се провежда на всеки четири години през август и е национално събитие, почитащо фолклора и традициите. Това е най-големият фестивал за народни песни в страната. В продължение на две вечери хората имат възможността да видят изпълнения на едни от най-изявените родопски певци. Символ на събора е характерният оркестър Сто каба гайди (Стоте гайди).
Музеи, където можете да видите автентично народно облекло
1. Национален исторически музей в София
2. Регионален етнографски музей в Пловдив
3. Етнографският музей във Варна
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
Използвани материали:
«Български народни шевици», Елена Тодорова; част I и част II, Пловдив – 2015
www.bnr.bg
