ЧИПРОВСКИ КИЛИМИ
История на килимарството
Съществен дял от българското национално наследство са ръчно изработените килими и стенни гоблени. Те са своеобразно явление в българските народни занаяти, възникнали в древността и достигащи своя връх през Възраждането. Спецификата на цветните орнаменти и богатството на шарката се определят от бита, обичаите, традициите и празниците.
Посетете BG Crafts Gallery и открийте оригинални картини, уникални скулптури и дърворезби, както и други произведения на съвременни български артисти!
Исторически факти за началото на килимарството
Исторически погледнато, произходът на този занаят (килимарство) е неизвестен. Материалите, използвани за производството на килими и черги, вълна, памук, коприна, са нетрайни и могат да се запазят максимум до няколко столетия и то при подходящи условия. Това прави невъзможно проследяването на историята на килимарството и неговото развитие през вековете.
Най-старата археологическа находка на килим, в добро състояние, е намерена през 1947 г. от руския археолог Руденко. Находката е от гроба на скитски княз и е открита в долината Пазулук, планината Алтай, Южен Сибир. Този килим е датиран от 5 век пр.н.е.
Всички историци обаче смятат, че производството на килими и черги е започнало в Централна Азия преди повече от 8 хиляди години. Твърди се, че това е свързано най-вече с номадската култура на племената, които са живели там. Килимите и чергите се използвали за покриване на пода, колибите и шатрите, за вътрешни прегради и за направата на конски седла, торби и люлки за децата. В началото килимите и постелките са създадени само за задоволяване на нуждите от елементарно удобство в домакинствата. На по-късен етап, се появяват фигури и мотиви, материалите се оцветяват с багрила на растителна основа и на килимите и постелките започва да се гледа с друго око. Те имат художествен стил и тяхната културна стойност става все по-значима. Движейки се в различни посоки, номадските племена, все по-често общуват с различни племена, срещат нови култури, черпят вдъхновение от тези срещи, но и разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия – от Сибир до Индия.
Килимарството по българските земи
Българите са наследници на племена, населявали района на Централна Азия и известни с високото си ниво на развитие, култура и научни постижения. В продължение на хилядолетия, те не само са използвали стан, но може би са създали и техниката за тъкане на килими. Това наследство се пренася по нашите земи със създаването на Българската държава през 681 г. – исторически погледнато, първата и най-стара държава в Европа.
Още от праисторически времена, днешните български земи са били люлка на европейската цивилизация. Тук тъкането съществува от средния неолит (VI-V хил. пр. н. е.). В повечето от разкопаните могили са открити тежести, направени от глина (използвани в примитивните станове), вретена, както и станове. На дъното на някои керамични съдове, пазени в пловдивския и софийския археологически музеи, има отпечатъци от тъкан с равномерно преплетени нишки.
В началото, килимите и покривалата са били използвани за задоволяване на семейните нужди. Тъкаческите знания и умения се предавали от майка на дъщеря, единствено и само в най-близък семеен кръг. Емоциите на тъкачката, копнежът й за домашен уют и творческият й инстинкт правят развитието на килимарството възможно и го превръщат в изкуство.
Възрожденските килими и черги са най-добрият нагледен материал, който разкрива изключително разнообразното им използване в ежедневието, богатството на използваните материали, техниките на тъкане, шарките и цветовете. Такива килими се пазят в музеи, манастири, църкви и частни колекции в цялата страна. Интересен факт е, че могат да бъдат все още открити и в естествената им среда: в селските и градските къщи, главно като част от запазени чеизи.
Подробни сведения за килимарството в България е оставил известният пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из България от 1858 до 1865 г. „…Намерих в България много добре развита домашна индустрия“, пише той. В безброй села и градове се изработват колани, ножове, различни метални украшения, глинени и дървени изделия, памучни платове, коприна и вълна, килими, дантели и много други предмети. Най-много ми харесаха българските килими. Различните нюанси и цветове са подредени с майсторство и изтънченост…”.
Килими и килимарството в Чипровци
Най-ранните сведения за килимарството в Чипровци са от началото на 17 век. Ранният период, до края на 18 век, се характеризира с гладка, плътна текстура, геометрични шарки и хармонични комбинации от топли и студени естествени нюанси: жълто или охра, кафяво, синьо и зелено. Първите килими се наричат килими бакам на името на дървото бакам (Caesalpinia Sappan), от което се добиват червена и черна боя или „Гарибалда” (елемент от облекло). Основният елемент в килима бакам е триъгълникът. Цветовете са студени и светли, килимът е изтъкан в естествени краски. С този период се свързва и шарката каракачанка (черноока булка). Смята се, че това е символично представяне на богинята на плодородието. Този вид килим е тъкан в две цветови комбинации: червено и черно или черно и червено. Първообразите на килимите бакам и каракачанка и техните характерни орнаменти се появяват много по-рано от 17 век и се развиват едновремено с процъфтяващото чипровско златарство. Тези килими нямат аналог в света.
Декоративният период на чипровските килими продължава през целия 19 век до Освобождението на България през 1879 г. Това е период, когато производството на чипровските килими се развива не само по отношение на разнообразието на шарки и цветове, но и по отношение на броя на произведените килими. Социално-икономическите промени в Османската империя се отразяват положително на килимарския занаят. Тъкачите заимстват форми и мотиви от природата (дървета, храсти, звезди, птици, животни и цветя) и ги превръщат в стилизирани шарки, които в процеса на изработка съчетават в хармонично цяло. Червеното и черното са основни цветове, а към палитрата от жълти, кафяви, сини и зелени нюанси се добавят бяло и лилаво. Занаятът се разпространява в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Чипровската школа и Пиротската школа са заимствали теми и образци една от друга. Най-характерните шарки за този период са лозите, венците, каруците, цветята, птичите гнезда, колоните, големите куки, крилата, перата и много други. Само Втора османска армия е купувала годишно по 8 000 молитвени килимчета. Документирано е, че през 1878 г. са произведени 14 000 квадратни метра килими.
Периодът от Освобождението до наши дни се нарича орнаментален период на чипровските килими. Творческата изява на тъкачите е повлияна от изискванията на търговците. Промените в начина на живот и конкуренцията с вносните килими изискват използването на по-богати цветови палитри и орнаменти. Въведени са химически багрила. Използвани са модели и от други страни. Това е период на разцвет на занаята и чипровските килими печелят златни медали от изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музеи. Създадени в този период са моделите Циганка, Куфари, Висулка, Саксии, Кавказка овчарка и др.
Материали за тъкане
Географските условия и климатът в България оказват голямо влияние върху развитието на производството на килими. Богатите пасища и тучните планински ливади позволяват отглеждането на овце, които дават много вълна. Поради това основният материал, използван за ръчно изработените килими е овчата вълна.
Посетете BG Crafts Gallery и открийте оригинални картини, уникални скулптури и дърворезби, както и други произведения на съвременни български артисти!
При килимите вълната се използва най-вече за вътък (пълнеж). Въпреки това е възможно да се използва и за основата. За производството на килими се използва само висококачествена вълна.
Има няколко стъпки при подготовката на вълната за изработка на килими. След стригането на овцете вълната се изсушава и разресва (чепка). Трябва да се отстранят тръни, трески и плъсти, които влошават качеството на вълната и могат да бъдат проблем за бъдещата й обработка. След това вълната се „влачи“ върху машина или дарак, за да се почисти от малките примеси и да се разбухне. За да бъде изработена преждата, подготвената вълна се преде с помощта на хурка и вретено или чекрък. Преимуществото на чекръка е не само по-бързото предене, но и усукването на две или повече нишки, така че преждата да е по-здрава.
ВЪЛНА
Вълната е безвреден естествен материал, здрав и приятен на допир. Освен това запазва топлината. Лесно се багри и запазва цветовете дълго време. В естествените си цветове вълната може да бъде бяла, жълта, кафява или черна. Що се отнася до свойствата на материала, той е удобен за работа, не е електростатичен, не задържа и не привлича прах.
ПАМУК
За основата на килимите се използва памук. Памукът е естествен растителен безвреден материал. Използва се за основа поради добрите си предачни качества (тънко и равномерно влакно), здравина и по-голяма устойчивост при атмосферни промени. Неговата еластичност го прави подходящ за използване като основа. Освен това молците не проявяват интерес към него, така че килимите, изработени с памучна основа, имат по-дълъг живот. Обработката на памука е същата като на вълната.
БОЯДИСВАНЕ
Най-старите килими са направени с помощта на естествено оцветена вълна. Гамата от цветове е доста широка. Ръчно изработени килими с допълнително оцветена с естествени багрила вълна се срещат и днес. Високата им художествена стойност се дължи на тяхната хармония от приглушени цветови нюанси.
Боядисване на прежда
Боядисването на преждите е един от най-важните етапи в производството на килими. Багрилата трябва да са стабилни, да са устойчиви на атмосферни влияния и измиване, в противен случай цветовете ще станат ахроматични. Качеството на боядисването, правилният подбор и хармонията на цветовете са до голяма степен основните показатели за естетическата стойност на килимите.
Основният метод за боядисване на прежди се състои в изваряване на вълната във воден разтвор на багрилото в специално пригоден съд за боядисване. Вълната може да бъде боядисана сурова /неизпредена и само изпрана в багрило/ или като вълнена прежда.
За оцветяване се използват различни естествени багрила: растителни, животински и минерални.
Растителните багрила се извличат от билки, цветя, зеленчуци, плодове и дървета и то само от определени части /корени, кора, клонки, листа, цветове, семена и плодове. Получените нюанси могат да се опишат като меки и дълбоки, а с течение на времето, при продължителна употреба стават още по-привлекателни поради естествената патинация. Те са изключително издръжливи и подходящи за химическо чистене, без да губят от своята плътност. Естественото боядисване е дълъг и труден процес, изискващ дългогодишен опит и майсторство. Процесът се състои от три основни етапа: извличане на багрилото, боядисване на вълната и фиксиране на цвета, където основните методи за обработка на материалите са накисване и варене. Получаването на определен цвят и неговата наситеност зависят от много фактори: климатичните условия на съответната година, на кой етап от развитието на растението е събран багрилният материал, периодът, в който пигментът е най-силен, времето и температурата на извличане на багрилото и процеса на боядисване на вълната, цвета на вълната, подготовката на вълната за боядисване и др.
Червеният цвят е смес от корен от бяла луна (Rubia tinctorum), дъб (Haematoxylon campechianum), корен от шипка (Phytolacca decandra) и кори от глог /Crateagus/.
Зелен цвят – листа от орех (Juglans regia), черница (Morus), коприва (Urtica dioica), клонки зеленика (Vinca).
Син цвят – Индиго (Indigofera tinctoria, Indigofera suffruticosa), цветове от метличина (Centaurea cyanus).
Цвят сиена – листа от дюля (Cydonia vulgaris), риган (Origanum vulgare), зърна от захарна метла – сорго (фуражно растение) и меден сулфат Bluestone (CuSO4)
Кафяв цвят – запарка от орехови обелки, зелени листа и черупки от ядки (Juglans Regia), глог (Crateagus), корени от дъб /Quercus cerris/, кори от елша (Alnus glutinosa).
Сив цвят – сух боб (Phaseolus vulgaris), кори от елша (Alnus glutinosa), ясен (Fraxinus excelsior) и др.
Розов цвят – цветове от мушкато (Pelargonium roseum), зелен камък (FeSO4), цветове от царевичен мак (Papaver rhoeas), клонки от сини сливи (Prunus domestica) и др.
Жълт цвят – млечница (Euphorbia ciparissias), оцет, ябълка (Pirus malus), кори от смрадлика (Rhus cotinus) и др.
Черен цвят – смрадлика (Rhus cotinus) и зелен камък (FeSO4), орехови кори (Juglans regia), ясен (Fraxinus excelsior) и др.
От всички багрила с животински произход, най-популярното е карминът.
Минералните багрила се извличат от почвата. За боядисване на текстилни тъкани през годините са използвани и някои други вещества като гасена вар, сажди, пепел и др.
През миналия век химическите багрила са широко въведени в употреба. Те са лесни за използване, по-евтини, процесът на боядисване е по-кратък и резултатът е гарантиран. Изборът на цветови гами е широк, а нюансите са разнообразни. Като цяло цветовете са по-резки, силни и по-наситени.
Използването на химически бои променя шарката на ръчно изработените килими, като ги прави по-пъстри и живи, а естествените багрила осигуряват реална хармония и мекота на цветовете. Истинското майсторство обаче е постигането на тези меки пастелни цветове и комбинирането им в хармония с помощта на химически багрила. В наши дни пазарните условия определят необходимостта от все по-сериозно използване на химическо
Инструменти за тъкане на килими
СТАН
Чипровските килими се тъкат на вертикален стан. Състои се от две подпори, сглобени вертикално с известно разстояние между тях, горна и долна платнена греда (два цилиндъра, върху които се прехвърля основата), горен и долен “цепец” (горната греда разделя основата по двойки; долната е за разделяне на мотивите в началото).
Станът трябва да е стабилно фиксиран, за да не се изкриви тъканта. Целта на тъкачния стан е да държи нишките в основата опънати, разделени и добре подредени на еднакво разстояние. Обикновено становете са направени от дърво с няколко метални елемента, които помагат на стана и нишката на преждата да се фиксират. В течение на хилядолетията инструментите и техниката на тъкане не са се променили особено. В миналото за опъване на основата са се използвали дървени клинове, но днес това става чрез метални винтове. В миналото, когато се строяла нова къща, мястото на стана се проектирало предварително, а за стабилизирането му се вграждат допълнителни елементи в стените. В някои къщи гредите за тъкане се закрепвали директно към тавана и пода, без да се използват странични опори.
ТУПИЦА
Друг важен инструмент за изработването на килими се нарича тупица. Това е особен гребен с няколко дълги зъба и дръжка. Обикновено се прави от дърво, но е възможно да се използва и метален. Съществува в различни размери. Тупицата се използва за удряне на вътъка, за да се пресова и чергата или килимът да са плътни и издръжливи.
След като килимът е готов, ненужната основа и стърчащите конци, остатъци от вътъка се изрязват с ножица.
ВИТЕЛ
“Вител” е дървена кръгла въртележка, която се използва при развиване на преждата от чилета на “канур”. „Канур“ е малка намотка от прежда, навита на ръка, която може лесно да се прокара през нишките от основата.
Техника за тъкане на килими
Тъканата чипровска черга е гладка, двулицева и еднаква от двете страни. Структурата е много проста. Състои се от вертикални нишки за основата и последователно изтъкани хоризонтални нишки от вътъка, преплетени с основата.
Килимите се произвеждат на вертикален стан. Двете хоризонтални греди опъват основата. Пъстрият вътък, навит на “канури”, се провира през нишките на основата, успоредни една на друга. Те образуват “област” в същия цвят. Нишките на вътъка се удрят с “тупица”, докато тъканта стане плътна и вътъкът покрие основата. Мотивите се оформят с един цвят не от началото до края, а само в зоната, която е необходима според дизайна. След като вътъкът се прокара няколко пъти, една или две нишки от основата трябва да се отклонят отдясно или отляво. Област с нов цвят започва точно там, където свършва зоната с предишния цвят.
Съществуват два метода за производства. При първия нишките трябва да останат само по двойки – 2 или 4. След това, когато се срещнат два вътъка в различни цветове, се получава цепка. Може да достигне 8 мм – характерно е за по-старите и стандартни модели.
При втория метод остава само една нишка. По този начин изобразените фигури имат по-красив и елегантен дизайн, формите са по-овални и артистични, килимите са по-впечатляващи и уникални, а майсторството и въображението на конкретната тъкачка излизат на преден план.
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
