Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. в Анхиало, близо до Винчи, Република Флоренция, днешна Италия. Леонардо е художник, скулптор, архитект и инженер, чиито умения и интелект, олицетворяват идеала за ренесансовия човек може би повече от всяка друга личност.
The Metropolitan Museum of Art, New York, Harris Brisbane Dick Fund, 1953, 53.600.3177, www.metmuseum.org
Неговите “Тайната вечеря” (1495-98 г.) и “Мона Лиза” (ок. 1503-19 г.) са сред най-известните картини шедьоври на Ренесанса. Неговите записки разкриват дух на изследовател, изобретател и инженерна мисъл, изпреварващи времето си с векове.
Уникалната слава, на която Леонардо се радва приживе и която устоява критиките на времето, се дължи до голяма степен на неограниченото му желание за знание, което ръководи творчество, мислене и поведението през целия му живот.
Живот и творчество
Ранен период: Флоренция
По време на раждането на Леонардо родителите му не са женени. Баща му, Сер Пиеро, е флорентински нотариус и земевладелец, а майка му, Катерина, е млада селянка, която скоро след това се омъжва за занаятчия. Леонардо израства в имението на семейството на баща си, където е третиран като “законен” син и получава обичайното за онова време начално образование: четене, писане и аритметика. Леонардо не изучава сериозно латински език, ключовия език на традиционното обучение, до много по-късно, когато сам придобива практически познания по него. Той не се занимава и с висша математика – напреднала геометрия и аритметика – до 30-годишна възраст, когато започва да я изучава с усърдие.
Артистичните наклонности на Леонардо трябва да са се появили рано. Когато е на около 15 години, баща му, който се ползва с добра репутация сред обществеността на Флоренция, го дава за чирак на художника Андреа дел Верокио, където Леонардо получава многостранно обучение, включващо живопис и скулптура, както и бива обучаван в различни техники и изкуства. През 1472 г. Леонардо е приет в гилдията на художниците във Флоренция, но остава в работилницата на учителя си още пет години, след което работи самостоятелно във Флоренция до 1481 г.
“Adoration of the Magi”, Linear perspective study for the Adoration of the Magi, silverpoint, pen, and bistre heightened with white on prepared ground by Leonardo da Vinci, c. 1481; in the Uffizi, Florence
От този период са запазени много превъзходни рисунки с перо и молив, включително много технически скици – например на помпи, оръжия, механични уреди – които свидетелстват за интереса и познанията на Леонардо в областта на техниката още в началото на кариерата му.
Първи милански период (1482-99 г.)
През 1482 г. Леонардо се премества в Милано, за да работи в услуга на херцога на града – изненадваща стъпка, особено когато знаем, че 30-годишният художник току що е получил първите си значителни поръчки в родната си Флоренция. По-строгата академична атмосфера в Милано го привлича. Освен това той несъмнено е бил привлечен и от блестящия двор на херцог Лудовико Сфорца и неограничените възможности, които го очакват там.
Vitruvian Man, drawing by Leonardo da Vinci, c. 1490; in the Galleries of the Academy of Venice
През 17-те години прекарани в Милано, Леонардо завършва шест творби. Според съвременни източници на Леонардо е било поръчано да създаде още три картини, но те са изчезнали или никога не са били създадени.
Lady with an Ermine, oil on panel by Leonardo da Vinci, c. 1489–91; in the National Museum, Kraków, Poland
През този първи период той създава и една от най-известните си творби – монументалната стенопис “Тайната вечеря” (1495-98 г.) в трапезарията на манастира “Санта Мария деле Грацие“.
През този период Леонардо работи върху грандиозен скулптурен проект, който изглежда е истинската причина да бъде поканен в Милано – монументална статуя на кон от бронз, която да бъде издигната в чест на Франческо Сфорца, основател на династията Сфорца. Леонардо посвещава на тази задача 12 години, с малки прекъсвания. През 1493 г. глиненият модел на коня е изложен на публично място по повод сватбата на император Максимилиан с Бианка Мария Сфорца и започва подготовка за отливане на колосалната фигура, която трябва да бъде висока 16 фута (5 метра). Но поради предстоящата опасност от война металът, готов за изливане, е използван за изработване на оръдия, което спира проекта. Падането на Лудовико през 1499 г. подписва присъдата на това неуспешно начинание, което е може би най-грандиозната концепция за паметник през XV в. Последвалата война превръща глинения модел в купчина руини.
Втори флорентински период (1500-2008 г.) на Леонардо да Винчи
През декември 1499 г. или най-късно през януари 1500 г. – малко след победоносното влизане на французите в Милано, Леонардо напуска града. Връща се във Флоренция, където след дълго отсъствие е приет с почести. През същата година е назначен за експерт по архитектура в комисия, която разследва щетите по основите и конструкцията на църквата “Сан Франческо ал Монте”.
Screw-cutting machine, drawing by Leonardo da Vinci, c. 1500; in the Bibliothèque de l’Institut de France, Paris
Може би заради непрестанните си търсения и желание за знание, Леонардо напуска Флоренция през лятото на 1502 г., за да постъпи на служба при Чезаре Борджия като “старши военен архитект и главен инженер”. Борджия, небезизвестният син на папа Александър VI, бил и главнокомандващ на папската армия. Когато прибягва до услугите на Леонардо, той е на върха на славата си. Едва 27 годишен, той несъмнено е най-внушителната и най-страховитата личност на своето време. Леонардо, два пъти по-възрастен от него, вероятно е бил запленен от личността му. В продължение на 10 месеца Леонардо пътува и проучва териториите под управлението на Борджия. Той скицира някои планове на някои от градовете и изработва топографските карти, полагайки основите на съвременната картография.
Head of a Woman (also called La Scapigliata), oil, earth, and white lead pigments on poplar wood by Leonardo da Vinci, 1500–10; in the National Gallery, Parma, Italy
През пролетта на 1503 г. Леонардо се връща във Флоренция, за да направи експертно проучване на проект, който се опитва да отклони река Арно зад Пиза, така че градът, който по това време е под обсада от флорентинците, да бъде лишен от достъп до морето. Планът се оказва неосъществим, но работата му, го кара да обмисли план, разработен за първи път през XIII в., за изграждане на голям канал, който да заобиколи неплавателния участък на Арно и да свърже Флоренция по вода с морето. Леонардо развива идеите си в поредица от проучвания. Използвайки собствените си пейзажни скици на брега на реката, които могат да се видят и днес, и използвайки точни измервания на терена, той създава карта, на която е показан маршрутът на предполагаемия канал. Проектът, разглеждан отново и отново през следващите векове, така и не е осъществен, но векове по-късно по точното трасе, избрано от Леонардо за неговия канал, е построена скоростната магистрала от Флоренция до морето. През 1503 г. Леонардо рисува и Мона Лиза (ок. 1503-19).
Mona Lisa, oil on wood panel by Leonardo da Vinci, c. 1503–19; in the Louvre, Paris
Вторият флорентински период е и време на интензивни научни изследвания. Леонардо прави дисекции в болницата “Санта Мария Нуова” и разширява анатомичната си работа до цялостно изследване на структурата и функциите на човешкия организъм. Той прави системни наблюдения на полета на птиците, за които планира да напише трактат.
Courtesy of Biblioteca Ambrosiana, Milan
Дори хидрологичните му изследвания “за природата и движението на водата” се разширяват до изследвания на физичните свойства на водата, особено внимание отделя на водните течения, които той сравнява с въздушните.
Втори милански период (1508-13 г.)
През зимата на 1507-08 г. Леонардо заминава за Флоренция, където помага на скулптора Джовани Франческо Рустичи да изпълни бронзовите си статуи за флорентинския баптистерий, след което се установява в Милано.
Почитан и възхваляван от щедрите си покровители в Милано, Шарл д’Амбоаз и крал Луи XII, Леонардо се радва на задълженията си, които се ограничават предимно до съвети по архитектурни въпроси.
По време на този втори период в Милано Леонардо работи много малко като художник.
По това време получава важна поръчка. Джан Джакомо Тривулцио се завръща победоносно в Милано като маршал на френската армия и като отявлен враг на Лудовико Сфорца. Той поръчва на Леонардо да извая гробницата му, която трябва да представлява статуя на конник и да бъде поставена в параклиса, дарен от Тривулцио, на църквата “Сан Назаро Маджоре”. След дългогодишна подготвителна работа по паметника, за който са запазени редица важни скици, маршалът сам се отказва от плана в полза на по-скромен проект. Това е вторият прекратен проект, с който Леонардо се сблъсква като скулптор.
През този период научната дейност на Леонардо процъфтява. В сътрудничество с известния анатом от Павия Маркантонио дела Торе, изследванията му по анатомия достигат нови висини.
Human fetus, pen-and-ink studies by Leonardo da Vinci, c. 1510
Леонардо начертава план за цялостен труд, който да включва не само точни и подробни репродукции на човешкото тяло и неговите органи, но и сравнителна анатомия и цялата област на физиологията. Той дори планира да завърши анатомичния си ръкопис през зимата на 1510-11 г. Освен това ръкописите му изобилстват от математически, оптически, механични, геоложки и ботанически изследвания. Тези изследвания все повече се ръководели от една основна идея: убеждението, че силата и движението като основни механични функции пораждат всички външни форми в органичната и неорганичната природа и им придават форма.
Последните години (1513-19) на Леонардо да Винчи
През 1513 г. политическите събития – временното изгонване на французите от Милано – карат вече 60-годишния Леонардо отново да се раздвижи. В края на годината той заминава за Рим, надявайки се да намери работа там чрез своя покровител Джулиано Медичи, брат на новия папа Лъв X. Джулиано му предоставя стая в резиденцията си Белведере във Ватикана. Той също така дава на Леонардо значителна месечна стипендия, но големи поръчки така и не идват. В продължение на три години Леонардо остава в Рим. През този изкуството се развива изключително активно – Рафаел рисува последните стаи от новите апартаменти на папата, Микеланджело се мъчи да завърши гробницата на папа Юлий II, а много по-млади художници също излизат на сцената и стават доста активни. Чернови на озлобени писма издават разочарованието на застаряващия майстор, който остава на заден план. По това време, той работи в ателието си върху математически изследвания и технически експерименти или разглежда древни паметници, докато се разхожда из Рим. Една великолепно изпълнена карта на Понтийските блата подсказва, че Леонардо е бил поне консултант на проекта, който Джулиано Медичи поръчва през 1514 г. Той също така прави скици за просторна резиденция, която трябва да бъде построена във Флоренция за Медичите, които се връщат на власт там през 1512 г. Постройката обаче така и не е построена.
The Virgin and Child with Saint Anne, oil on wood panel by Leonardo da Vinci, c. 1503–19; in the Louvre, Paris
Вероятно огорчен, на 65-годишна възраст, Леонардо приема поканата на младия крал Франциск I да постъпи на служба при него във Франция. В края на 1516 г. той напуска Италия завинаги. Последните три години от живота си Леонардо прекарва в малката резиденция Клу (по-късно наречена Кло-Лусе), близо до летния дворец на краля в Амбоаз на река Лоара. Леонардо продължава да прави скици за придворните празници, но кралят се отнася към него във всяко едно отношение като към почетен гост и му позволява свобода на действие. За краля Леонардо изготвя плановете на двореца и градината Роморантин, които са предназначени за вдовишка резиденция на кралицата майка. Но внимателно разработеният проект, съчетаващ най-добрите черти на италианско-френските традиции в дворцовата и ландшафтната архитектура, трябвало да бъде спрян, защото регионът бил застрашен от малария.
По време на престоя си във Франция Леонардо рисува малко, като прекарва по-голямата част от времето си в подреждане и редактиране на научните си изследвания, трактата си по живопис и няколко страници от трактата си по анатомия.
Леонардо умира в Клу и е погребан в дворцовата църква на Сен Флорентин. Църквата е опустошена по време на Френската революция и напълно разрушена в началото на XIX в. Гробът му вече не може да бъде открит.
Self-portrait, drawing by Leonardo da Vinci, c. 1490/1515–16; in the Royal Library, Turin, Italy
Общото творчество на Леонардо в областта на живописта е наистина доста малко. Само 17 от оцелелите картини могат да бъдат приписани със сигурност на него, а няколко от тях са недовършени. Творбите на Леонардо, незасегнати от превратностите на естетическите доктрини през следващите векове, се открояват като съвършени световни шедьоври на живописта.
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
