Посетете BG Crafts Gallery и открийте произведения на съвременни български артисти!
Всяка година на 1-ви март българският народ празнува една вековна традиция, празник наречен Баба Марта, свързан с изпращането на зимата и посрещането на настъпващата пролет.
Носенето и подаряването на мартеници
На този ден и няколко дни след това българите си разменят и носят т. нар. „мартеници“ – украса от усукани червени и бели конци, символизиращи здравето и щастието, и действащи като талисман срещу злите духове. Мартениците се подаряват на приятели, роднини и колеги и се носят около китката или върху дрехите. В някои планински села хората украсяват и къщите, и домашните си животни.
Мартеницата се прави от преплетени червени и бели конци – вълнени, копринени или памучни. Най-типичната мартеница представлява две малки фигури, известни като Пижо и Пенда. Пижо е мъжката фигура, обикновено в бял цвят. Пенда е женската, обикновено в червен цвят.
Мартениците се предлагат в различни форми и размери: гривни, колиета, пискюли, помпони и др. Бялото е символ на чистотата, невинността, красотата и радостта. Червеното се свързва със здравето, жизнеността, плодородието и смелостта.
Според традицията хората се закичват с мартеници за определен период от време, обикновено свалянето на мартениците се свързва с първите признаци на пролетта – цъфнало плодно дърво или завръщането на щъркелите. След което се махат и се завързват на цъфнало дърво за плодородие, като по този начин този, който е носил мартеницата предава на дървото цялата положителна енергия на мартеницата, която е носил.
Баба Марта в българския фолклор
В българския фолклор Баба Марта е митична фигура, която носи със себе си края на студената зима и слага началото на пролетта. Баба Марта е сприхава възрастна жена, чието настроение се променя много бързо и това се отразява на променливото мартенско време. Поверието гласи, че когато е усмихната, времето е слънчево и топло, но ако се ядоса, студът остава за по-дълго. Чрез закичването с червено-белите цветове на мартеницата нашите деди са търсели милост от Баба Марта. Те се надявали, че така зимата ще отмине по-бързо и ще настъпи дълго чаканата пролет.
За доброто настроение на Баба Марта се грижат и малки и големи. Според традицията, младите ставали рано преди всички, за да посрещнат първия ден на март и да зарадват Баба Марта с младостта и красотата си. Старите жени плетели усукани нишки от червени и бели конци, за да украсят къщата, да предпазят домочадието от болести и зли сили. Стопанките закачали пред къщите си червени престилки, пояси, черги или пресукани конци с надеждата, че когато Баба Марта ги види, ще се засмее и слънцето ще изгрее отново.
Мартениците като културно наследство
През 2017 г. мартеницата е номинирана за обект, свързан с културните практики и обреди за 1-ви март, и е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Това е многонационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. Този акт е международно признание за културните практики, свързани с 1-ви март и мартеницата като водещ обреден елемент.
В българското съзнание мартениците се възприемат като един от символите на националната идентичност. Въпреки че повечето елементи от първомартенския обреден комплекс от фолклорния календар са отпаднали, днес продължава да е устойчива традиция всички членове на българската общност да носят мартеници.
Във фолклорната традиция от 19 век мартениците не са нито подарявани, нито разменяни. Обикновено се правели от най-старата жена вкъщи; тя завързвала червено-бял усукан конец около китката или врата на най-уязвимите членове на семейството: деца, млади момичета,млади булки, както и новородени домашни животни.
В модерността празничните практики се урбанизират и се появяват нови културни модели. Мартеницата сменя функциите си, както и формата и материалите, от които е направена. Тя се превръща в стока, произвеждана от занаятчии и промишлени предприятия. Появява се нова форма на размяна на поздрави: добри пожелания, изпращани на илюстровани пощенски картички с прикрепени към тях мартеници. Тази практика започва в началото на 20-ти век и става широко разпространена след 60-те години на миналия век. Макар и предимно виртуални, днес продължаваме да изпращаме и получаваме картички за Баба Марта.
Появяват се нови явления, предизвикани от новите технологии: виртуалните поздрави заменят обичайните пощенски картички; освен това в интернет се разпространява огромно количество информация за „новата стара” митология на мартеницата и обредността за 1 март. Фокусът обаче е най-общо върху семантиката и прагматизма, които българите днес придават на мартениците. Мартениците са ценен индикатор за процесите, приоритетите и тенденциите в развитието на общността.
Къде са мартениците, в музея ли са?
Основата на всеки музей са неговите колекции. Тяхното богатство, разнообразие и ниво на разбиране на това, което представляват, до голяма степен предопределят изпълнението на ключовите цели на музея, а именно съхраняване, изучаване, популяризиране, показване и споделяне на знания. Търсенето на материали по темата в музеите показа, че единствено Британският музей притежава колекция от български мартеници, която е дигитализирана и виртуално достъпна. Повечето от мартениците са от 90-те години. Британските професионалисти ги квалифицират като културно наследство, определяно като „амулети“, свързани с България. По-различно е положението в българските музеи. Повечето от тях нямат в основните си фондове мартеници, регистрирани в инвентарните списъци. Мартениците в музеите в страната са реплики на традиционни оригинали; направени са от музейни специалисти на базата на теренни описания, за да има илюстрации на ритуални предмети в изложбен разказ за календарни практики; някои от тях са общи проекти, направени от представители на музейната общност, които изучават и представят материята. Единствената дигатилизирана колекция от мартеници, може да бъде намерена в Музей – Русе. Благодарение на етнолога Искра Тодорова, колекцията може да бъде видя и открита.
Мартеницата като произведение на изкуството
Популярната практика за възраждане на древни и традиционни занаяти в съвременното изкуство не е нищо ново; вековните техники се представят масово в наши дни на пазара на изкуство, в музеите и галериите. Повторната поява на такива традиционни методи е описана като жест към нещо по-сигурно и осезаемо в едно трудно време или средство за отхвърляне на дигиталното в полза на ръчно изработеното. Популярността на занаятите също така сигнализира за изместване на фокуса от традиционните възприятия за изкуство. Занаятите са истинската пресечна точка между традиция и бъдеще.
Съвременните български занаятчии все още изработват мартеници с традиционни материали – вълна, памук и мъниста. Някои от тях изработват мартеници като стенни аксесоари и нетрадиционни декоративни елементи, а други са се специализирали в изработването на традиционни мартеници като бижута. Те често работят в сътрудничество с артисти от различни региони на страната, за да създават произведения, вдъхновени от традиционните дизайни и да представят изненадващи и неочаквани интерпретации на мартениците.
Намерете уникални и достъпни арт и традиционни мартеници, последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
Информация:
Тодорова, Искра 2020. Първомартенската празничност през социализма.
Тодорова, Искра 2021. Мартениците в музейните интерпретации.
