Рембранд Харменсон ван Рейн (на холандски Rembrandt Harmenszoon van Rijn) е холандски художник от 17-ти век, известен още с използването на пастелни тонове и златисти светлосенки, рамкиращи лицата в нарисуваните от него портрети. Това, което прави стила му на рисуване разпознаваем, е фокусирането на лъч светлина върху лицето на обекта и добавянето на богати детайли около него.
Характерно за неговия стил и картини е, че едната половина от лицето на изобразения обекта е напълно осветена, докато другата половина е в частична сянка. Характерен детайл в неговите картини е наличието на малък обърнат триъгълник от светлина под окото на обекта, обикновено по протежение на бузата. За перфектно изпълнение на този тип осветление, триъгълникът на светлосенките не трябва да е по-широк от дължината на окото и не бива да по-дълъг от носа на изобразявания обект.
Рембрандовото осветление води до приятен и драматичен ефект. Този тип работа със светлината, често включва тъмен или черен фон зад обекта, като самия обекта е позициониран на преден план и в центъра творбата.
Рембранд обича да изобразява себе си в тази драматична осветеност. Снимка: Wikipedia.
Стилът на Рембранд не е уникален единствено и само за него. Той използва визуални ефекти и технически подход, много сходни с тези на своя учител Питер Ластман.
Въпреки това, той ги доразвива и прави уникални сами по себе си. Рембранд постига различни визуални ефекти чрез вариации на текстурата, дебелина и размера на мазките на четката, сливане на цветове и наслоявания на използваните бои.
Повърхностите на неговите произведения на изкуството внушават съдържание и форма, поради използваните от него техники на наслояване. Един от характерните за неговото творчество похвати включва релефни “надрасквания”, които той прави в още мократа боя.
Детайл от картина. Снимка : Интернет
Често използва този метод, за да вдъхне живот и обем и да създаде текстурата при рисуването на коса и животинска кожа.
Детайл от картина. Снимка : Интернет
Рембранд и ефектите на светлината
За постигането на дълбочина в картините си, Рембранд играе умело със светлината и използва специфични светлинни ефекти. Той налага използването на насочена светлина (подобно на театрален прожектор) в изобразителното изкуство. Лъчът светлина осветява главата и раменете на основната фигура, докато оставя всичко останало в сянка, като създава драматичен театрален ефект.
Подобна светлинна техника се използва и в много исторически картини, като центърът на композицията е облян в светлина, а периферията на платното и фона остават в сянка.
Този светлинен ефект помага на зрителя да се фокусира върху основната и най-важна част на картината.
Рембрандово осветление и фотография
Класическите техники за фотографско осветление се наричат класически, защото са визуално въздействащи и са издържали изпитанието на времето.
Една такава техника, наречена Рембрандово осветление (Rembrandt Lighting), е метод, при който се постига драматичен ефект с един единствен източник на светлина, без да се използва допълнително и сложно осветление. Този метод е особено популярен и се използва в студийната портретна фотография. Подходящ е както за модели мъже, така и за дами и деца.
В началото на 20 век, в Холивуд, легендарният филмов режисьор Сесил Б. Демил въвежда в стандартното студийно осветление използването на прожектори, за да създаде по-реалистични и драматични образи. Играта на светлина и сенки прави филмовите картини по-реалистични от всякога.
Рембрандовото осветление широко се използва в рекламната и продуктова фотография, при заснемането на портрети на филмови звезди, показвайки обектите по драматичен и привличащ вниманието начин.
При портретната фотография очите на снимания обект почти винаги са основната точка на фокус. Светлинният триъгълник, поставен точно под окото върху сенчестата страна на лицето, увеличава акцента и зрителят наистина ще бъде привлечен от магнетизма на подобна арт фотография или портрет.
Така че, използвайте Рембрандовото осветление, за да създадете не само драматична портретна фотография, но също и портрети и художествена фотография, която привличат вниманието на зрителя, но и фокусират вниманието директно върху изобразения обект.
