Винсент ван Гог e нидерландски художник, смятан за най-великият след Рембранд ван Рейн и за един от най-великите постимпресионисти. Пълното му име е Винсент Вилем ван Гог, роден е на 30 март 1853 г., в Зундерт, Нидерландия, и умира на 29 юли 1890 г., в близост до Париж, Франция. Поразителните цветове, категоричната работа с четката и контурните форми на творбите му оказват силно влияние върху експресионизма и модерното изкуство. Изкуството на Ван Гог става изключително популярно след смъртта му, особено в края на XX в., когато творбите му се продават за рекордни суми на търгове по целия свят и се представят в грандиозни пътуващи изложби. В наши дни, Ван Гог е превърнат в легенда – символ на измъчения художник. Феноменът на неговото митологизиране отчасти се дължи на честото препечатване в медиите на писмата му.
Ранен живот
Ван Гог е най-голямото от шестте деца на протестантски пастор. Роден и отгледан в малко селце в областта Брабант в Южна Нидерландия, той е тих, затворен в себе си младеж, който прекарва свободното си време в скитане из провинцията, за да наблюдава природата. На 16-годишна възраст чиракува в хагския клон на фирма за търговия с произведения на изкуството “Гупил и Ко”, в която чичо му е съдружник.
Ежедневният контакт с произведения на изкуството събужда артистичната му чувствителност и скоро той започва да харесва Рембранд, Франс Халс и други холандски майстори, въпреки че предпочитанията му са насочени към двама съвременни френски художници – Жан-Франсоа Миле и Камий Коро, чието влияние се запазва през целия му живот. Ван Гог не харесва да търгува с изкуство. Освен това отношението му към живота става изключително мрачно, след като през 1874 г., лондонско момиче отхвърля любовта му. Копнежът му за човешка обич е осуетен и той става все по-самотен. Работи като учител по чужди езици и проповедник в Англия, а през 1877 г. започва работа в книжарница в Дордрехт, Нидерландия. Подтикван от желанието да служи на човечеството, той възнамерява да постъпи на служба и започва да се занимава с теология. През 1878 г., обаче, изоставя този проект, за да премине кратко обучение за евангелист в Брюксел. Последва конфликт с властта, когато оспорва ортодоксалния доктринален подход. Три месеца по-късно, след като не успява да получи назначение, той заминава да работи като мисионер сред бедното население на Боринаж, въгледобивен район в югозападна Белгия. Там, през зимата на 1879-80 г., преживява първата голяма духовна криза в живота си. Живеейки сред бедните, той раздава всичко, което притежава и по-късно е отстранен от църковните власти заради твърде буквално тълкуване на християнското учение.
Останал без средства и чувствайки, че вярата му е унищожена, той изпада в отчаяние и се отдръпва от всички. Тогава започва да рисува сериозно и през 1880 г. открива истинското си призвание на художник. Ван Гог решава, че от този момент нататък мисията му ще бъде да носи утеха на човечеството чрез изкуство.
10-те най-продуктивни години
Творческата му кариера е изключително кратка – само 10 години от 1880 г. до 1890 г. През първите четири години от този период, докато придобива технически умения, той се ограничава почти изцяло с рисуване на акварели.
Първоначално отива да учи рисуване в Брюкселската академия, а през 1881 г. се премества в енорията на баща си в Етен, Нидерландия, и започва да работи от натура.
Ван Гог работи усърдно и методично, но скоро осъзнава трудността на самообучението и необходимостта да търси напътствия от по-опитни художници.
В края на 1881 г. той се установява в Хага, за да работи с холандския пейзажист Антон Мове. Посещава музеи и се среща с други художници. По този начин разширява техническите си познания и през лятото на 1882 г. започва да експериментира с маслени бои. През по-голямата част от 1884 г. и 1885 г. остава в Нюенен и през тези години изкуството му става все по-смело и уверено. Той рисува три вида сюжети – натюрморт, пейзаж и фигури – всички те са свързани помежду си с ежедневието на селяните, с трудностите, които те понасят, и с обработваната от тях земя.
Разбирането му за възможностите на живописта се развива бързо. От изучаването на Халс той се научава да придава «свежест» на изображението, а творбите на Паоло Веронезе и Йожен Дьолакроа го учат, че цветът може да изрази нещо сам по себе си. Това довежда до увлечението му по Рубенс и вдъхновява внезапното му заминаване за Антверпен, Белгия, където могат да се видят най-много произведения на Рубенс. Едновременно с това ван Гог открива японските гравюри и импресионистичната живопис. Всички тези източници му оказват по-голямо влияние от академичните принципи, преподавани в Антверпенската академия, където следва. Отказът му да се съобразява с предписанията на академията води до спорове и след три месеца през 1886 г. той напуска прибързано, за да се присъедини към брат си Тео в Париж. Там, все още загрижен за усъвършенстването на рисуването си, Ван Гог се запознава с Анри дьо Тулуз-Лотрек, Пол Гоген и други, които ще изиграят историческа роля в модерното изкуство. Те го запознават и с най-новите тенденции във френската живопис. В същото време Тео го запознава с Писаро, Жорж Сьора и други художници от групата на импресионистите.
По това време ван Гог вече е готов за подобни уроци, а промените, които живописта му претърпява в Париж, между пролетта на 1886 г. и февруари 1888 г., водят до създаването на личния му стил на работа с четката. Палитрата му най-сетне става цветна, визията му – по-малко традиционна, а тоналностите – по-светли, както може да се види в първите му картини от Монмартър.
Към началото на 1888 г. постимпресионистичният стил на Ван Гог изкристализира и в резултат на това се появяват шедьоври като “Портрет на Пер Танги” и “Автопортрет пред статив”, както и някои пейзажи от парижките предградия.
След две години Ван Гог е уморен от градския живот, физически изтощен и копнеещ “да гледа природата под по-светло небе”. Страстта му вече е към “пълния ефект на цвета”.
През февруари 1888 г. той напуска Париж и заминава за Арл, Югоизточна Франция.
Картините, които създава през следващите 12 месеца – изобразяващи цъфтящи плодни дръвчета, изгледи от града и околностите, автопортрети, портрети на пощальона Рулен и други приятели, интериори и екстериори на къщата, слънчогледи и пейзажи – бележат първия му голям период.
Ван Гог е знаел, че подходът му към живописта е твърде специфичен, но също така е знаел, че някои задачи не са по силите на сам човек. В Париж той се е надявал да сформира отделна импресионистична група с Гоген, Тулуз-Лотрек и други, за които е вярвал, че имат сходни цели. Той наема и декорира къща в Арл с намерението да ги убеди да се присъединят към него и да основат работна общност, наречена “Студиото на Юга”. Гоген пристига през октомври 1888 г. и в продължение на два месеца Ван Гог и Гоген работят заедно, но въпреки че всеки от тях влияе до известна степен на другия, отношенията им бързо се влошават, тъй като имат противоположни идеи и са несъвместими по темперамент.
Катастрофата настъпва на Бъдни вечер през 1888 г. Физически и емоционално изтощен, Ван Гог се пречупва под напора на напрежението. Скарва се с Гоген и, както се твърди, го подгонил с бръснач и отрязал долната половина на лявото си ухо. В сензационна новина се съобщава, че след това обезумелият ван Гог посетил публичен дом в близост до дома си и предал окървавената част от ухото на жена на име Рейчъл, като ѝ казал: “Пази внимателно този предмет”. Ханс Кауфман и Рита Уайлдеганс , специалисти по история на изкуството от XXI в., проучват съвременните полицейски документи и кореспонденцията на художниците и стигат до заключението, че всъщност Гоген е осакатил ухото на Ван Гог и го е направил с меч ( повече информация в книгата “Ухото на Ван Гог: Пол Гоген и пактът за мълчание”, 2008 г.). Каквото и да се е случило, ван Гог поема отговорността и е хоспитализиран. Гоген заминава за Париж.
Ван Гог се завръща у дома две седмици по-късно и възобновява рисуването, като създава огледален автопортрет с превързано ухо и няколко натюрморта. Няколко седмици по-късно той отново проявява симптоми на психично разстройство, достатъчно тежки, за да го върнат в болницата. В края на април 1889 г., страхувайки се да не загуби възвърнатите си способности за работа, които считал за гаранция за здравия си разум, той поискал да бъде временно затворен в лудницата в Сен Реми дьо Прованс, за да бъде под лекарско наблюдение.
Ван Гог остава там в продължение на 12 месеца, преследван от повтарящи се пристъпи, редувайки настроения на спокойствие и отчаяние, и работи с прекъсвания. От този период датират “Звездна нощ“, “Градината на приюта”, “Кипариси”, “Маслинови дървета”.
Основната характеристика на тази фаза (1889-90) е страхът от загуба на връзка с реалността, както и известна тъга. Затворен за дълги периоди от време в килията си или в градината на приюта, без възможност за избор на сюжети и осъзнавайки, че вдъхновението му зависи от прякото наблюдение, Ван Гог се бори с необходимостта да работи по памет.
Сам слага край на този период. Притиснат от носталгията по дома – той рисува сувенири от Холандия. Копнее да види отново Тео и Севера и пристига в Париж през май 1890 г. Четири дни по-късно заминава за Овер-сюр-Оаз при лекаря-художник хомеопат Пол-Фердинанд Гаше, приятел на Писаро и Пол Сезан. Отново в селска общност, каквато не е виждал от времето му в Нюен, четири години по-рано, Ван Гог първоначално работи с ентусиазъм. Изборът му на теми като царевични ниви, долината на реката, къщички на селяни, църквата и кметството отразяват душевният му покой. Следва промяна в стила му: природните форми в картините му стават по-малко контурирани, а от северната светлина той възприема по-хладни и свежи тоналности. Работата на четката му става по-широка и по-изразителна, а виждането му за природата – по-лирично. Всичко в тези картини изглежда движещо се, живо. Този етап обаче е кратък и завършва с кавги с Гаше и чувство за вина заради финансовата му зависимост от Тео (вече женен и със син) и неспособността му да успее.
Отчаян, че никога няма да успее да преодолее самотата си или да се излекува, ван Гог се прострелва. Не умира веднага. Когато го намират ранен в леглото му, твърдят че казва: “Прострелях се … само се надявам да не съм се провалил.” Същата вечер, когато е разпитван от полицията, ван Гог отказва да отговаря на въпроси, като казва: “Това, което съм направил, не е ничия чужда работа. Свободен съм да правя каквото си поискам със собственото си тяло.”
Ван Гог умира два дни по-късно. Тео, чието здраве е влошено, умира шест месеца по-късно (25 януари 1891 г.). През 1914 г. тленните останки на Тео са пренесени на гроба на брат му в малко гробище в Овер, където днес двамата братя лежат един до друг, с еднакви надгробни плочи.
До голяма степен, ван Гог е смятан за един от най-великите холандски художници на всички времена именно заради творбите си създадени през последните три години от живота му. Творчеството му оказва силно влияние върху развитието на голяма част от съвременната живопис, по-специално върху творчеството на Хаим Сутин и немските експресионисти. Въпреки това от над 800-те картини с маслени бои и 700-те рисунки, които съставляват творчеството му, той продава само една приживе. Винаги отчайващо беден, той се поддържа от вярата си в неотложността на това, което трябва да предаде, и от щедростта на Тео, който вярва в него безрезервно.
Писмата, които пише до Тео от 1872 г. нататък, както и до други приятели, дават толкова ярка картина на целите и убежденията му, надеждите и разочарованията му, както и за променливото му физическо и психическо състояние. Те представляват уникален и трогателен биографичен документ.
Името на ван Гог е почти непознато, когато се самоубива. През живота му се появява само една статия за него.
Славата на ван Гог започва през първите години на XX век и оттогава репутацията му не спира да расте. Голяма част от тази репутация се основава на образа на Ван Гог като борещ се с трудностите гений, който работи неоценен в изолация. Драматичните елементи от живота му – бедност, самонараняване, психически срив и самоубийство, подхранват драматизма на тази митология. Представата, че нестандартният му талант не е бил признат и отхвърлен от обществото, засилва легендата, тъй като именно този вид изолация и борба са станали определящи за съвременната представа за художника.
Музей “Ван Гог”
Музеят на Ван Гог в Амстердам е посветен на живота и творчеството на Винсент ван Гог. Открит през 1973 г., той се състои от две сгради. Холандският архитект Герит Ритвелд, член на прогресивното движение за изкуство De Stijl, проектира основната структура. През 1999 г. музеят открива новото изложбено крило, проектирано от японския архитект Курокава Кишо. И двете сгради имат отворен дизайн, който подчертава геометричните форми и позволява навлизането на много естествена светлина в изложбеното пространство.
Ядрото на колекцията на музея “Ван Гог” е тази на Тео ван Гог, по-малкия брат на Винсент. Тя остава в семейството на ван Гог до 1962 г., когато с помощта на правителството на Нидерландия Винсент Вилем ван Гог, племенник на художника, дарява колекцията на Фондация “Винсент ван Гог”. След това фондацията предоставя колекцията на Музея “Ван Гог” за постоянно ползване. Музеят я допълва с произведения, придобити чрез покупка и дарение. В допълнение към творбите на Ван Гог музеят излага произведения на негови съвременници, сред които Пол Гоген, Мери Касат и Анри дьо Тулуз-Лотрек, както и картини на по-възрастни художници, на които Ван Гог се е възхищавал, най-вече на Леон Лермит и Жан-Франсоа Миле.
Музеят разполага с изследователска библиотека, която е отворена за обществеността, и аудитория за публични лекции и филми за Ван Гог.
Изложби на Ван Гог през 2023 г.
По случай 170-тата годишнина от рождението на Ван Гог, изложби на великия художник се откриват в цял свят – от Чикаго до Париж, включително и три в Музея на Ван Гог в Амстердам. Музеят официално отваря врати преди 50 години и планира да отпразнува рождения си ден със стил. В сътрудничество с Института по изкуствата в Чикаго и Музея Орсе в Париж той представя двете си основни изложби с експозиции, които не просто показват най-известните творби на Ван Гог, а откриват нови хоризонти.
Намерете повече информация за предстоящите изложби в Музея на Ван Гог
Последвайте ни за повече информация: BG Crafts Gallery
